Храненето е процес с изключително важно биологично значение. Животът на всяко живо същество - от едноклетъчния организъм до човека - е невъзможна без храна. Храненето е в постоянна връзка с апетита - желанието, охотата за ядене.
Апетитът е съчетание на вродени безусловни и условни рефлекси. Той се влияе от различните фактори: вкус, аромат и вид на ястието, начин на поднасяне на храната, емоционално състояние на индивида.
През последните години възникват все повече проблеми, свързани с апетита и разпространението на така наречената болест "Болест на цивилизацията", зависещи до голяма степен от промените на апетита. От една страна, повишеният апетит води до ненужно увеличаване на телесната маса, до затлъстяване. От друга страна съвременният динамичен живот и различните стресови ситуации предизвикват намаляване на апетита, особено в юношеската и младежка възраст, което също е болестно явление.
Регулацията на апетита се осъществява от главния мозък и по-точно от
хипоталамуса. Тук се намират структури, които направляват приемането на храната. Установено е, че в страничните зони на хипоталамуса се намират така наречените център на глада, който при възбуждане повлиява както приемането на храната, така и секторната и моторната дейност на стомаха и червата. В централната зона на хипоталамуса се намират ядра, формиращи т. нар. център на ситостта. Тези ядра се възбуждат периодично и изпращайки сигнали към центъра на глада, поискат апетита.
Центърът на ситостта се възбужда от сигналите, които идват от периферията, т. е. от рецепторите на стомаха и червата. Влияние оказва и съдържанието на хранителни вещества в кръвта. Импулсите, които идват от стомаха при напълването му с храна, активират центъра на ситостта, който от своя страна потиска дейността на центъра на глада.
Изследванията на учените сочат, че в хипоталамичната област се намират ядра, които реагират на промените в нивото на кръвната захар и "ръководейки" дейността на жлезите с вътрешна секриция, имащи отношение към обмяната на веществата, регулират апетита. Така например е установено, че при повишаване на нивото на кръвната захар след нахранване се потиска секрецията на адреналина, глюкагона и соматотропния хормон, а се повишава тази на инсулина. Този процес е съпроводен и с потискане активността на центъра на глада.
Инсулинът се произвежда от бета-клетките на задстомашната жлеза и има много голямо значение за апетита. Редица болестни състояния , характеризиращи се с повишен апетит, се свързват с повишена продукция на инсулин.
Чувството на глад или ситост е в тясна връзка с рецепторите на стомашната лигавица. Затлъстяването на стомаха с храна активира центъра на ситостта. Апетитът се влияе и от психичното състояние, което говори за връзката му с дейността на мозъчната кора.
Видът на храната, ароматът, самата мисъл за предизвикват по рефлекторен път отделяне на стомашен сок. Провокирането на отделяне на апетитен сок чрез подходяща обстановка за хранене и приятен вид и аромат на ястията има особено значение за лечението на безапетитието у децата. Отделянето на стомашния сок се стимулира и от някои храни - месни и зеленчукови бульони, алкохол, готварска сол, кафе, подправки, пикантни сосове, накои горчиви вещества, концентрирани захари. Безразборното хранене и преяждането увреждат апетита. Посочените фактори, възбуждащи апетита, трябва да се избягват от затлъстелите хора по понятни съображения.
Така че да се свързва апетитът предимно с гастрономията и лакомничеството е неправилно. Не може да се гледа на него само като на наше удоволствие и наша беда. Желанието за хранене е свързано с приятни усещания, но преди всичко е в тясно взаимоотношение с необходимостта организмът да получава храна, без която животът е немислим. Обаче не трябва да се предоверяваме на добрия си апетит.
