Това е въпрос, който много често е задаван. Мнозина биха били щастливи, ако могат да "стопят" натрупаните в разстояние на години тлъстини с гладуване за една-две седмици.
Какво мнението на учените по този въпрос?
Организмът при гладуване, за да поддържа живота си, разгражда собствените си запаси от тлъстини, а след това и останалите тъкани, което е нежелателно. При продължителен глад се нарушава обмяната на веществата, настъпват болестни промени на кръвообращението разстройват се функциите на ендокринните жлези. Появяват се обща слабост, измършавяване, намаление на работоспособността, "гладни" отоци и т. н. Особено уязвими са половите жлези и черният дроб. При продължително гладуване организмът се принуждава да компенсира липсата на енергия чрез разграждане на собствените си белтъчини. И това е особено опасно.
Лечебното гладуване, е с твърде ограничен периметър на приложение и при редукцията на телесната маса при затлъстели лица.
Лечението на затлъстяването с глад при домашни условия е твърде рисковано. След приключване на гладуването лекуващият се е предразположен към бързо възстановяване на телесната маса, и то само за сметка на ненужната мастна тъкан. Също така трябва да се подчертае, че много често при гладуването не се спазват някои необходими правила - клизма преди започването му, поемане на достатъчно течности и правилно постепенно захранване с малки количества лесно смилаеми храни.
Гладуването като елемент на лечението и профилактиката на затлъстяването при домашни условия може да се използува само един-два дни. То се препоръчва след нарушаване на диетичния режим. През тези дни е необходимо да не се извършва тежка физическа работа и се консумира дневно 1,5- 2 литра отвара от шипки. Шипките са най-богатият естествен източник на витамин С.
Рецепта за отвара от шипки:
- към един литър кипяща вода се прибавят три супени лъжици шипки.
- съдът се покрива с капак и се оставя за 10 минути на слаб огън
- след изстиване и прецеждане отварата се пие на 5 - 6 приема.
Погрешно е да се смята, че за да се отслабне, трябва да се гладува. Лечебното гладуване помага само при краен случай. При провеждането му лекарският контрол е задължителен!
