Обикновено за нормална се приема телесна маса, която най-често се среща у хората. Тя се определя от математически изчислена средна стойност на основата на много измервания. Според някои автори идеалната телесна маса е с 10% по малка от средната.
Най-разпространеният метод за определяне на нормалните килограми е този на френския анатом Брока. Той се състои в следното: от стойността на ръста в см се изважда 100. Така например лице с ръст 170 см би трябвало да тежи 70 кг. Това е много удобен но не универсален и точен метод. По него могат да се допуснат редица грешки. Всеизвестно е например, че хората на физическия труд и спортистите - тежкоатлети, боксьори, борци и други са с повишена телесна маса, но не за сметка на ненужните тлъстини, а на развитата мускулна система.
По настоящем се знае, че само увеличаването на телесните тлъстини, а не изобщо на телесна маса е вредно. Това обаче не бива да не успокоява, когато кантара показва, че нашите килограми е над нормата. Казаното по-горе важи, ще подчертаем още веднъж, само за работници на тежки физически труд и за някои спортисти. Трябва да се има предвид освен това, че при редица спортове оптималната телесна маса е по-ниска от възприетата за нормата.
Най-голямото практическо значение за калиперометрията - изследване на кожните гънки на стандартни места. Активната телесна маса представлява масата на тялото без тези на тлъстината, т. е. в това понятие се включват мускулатурата, скелетът, вътрешните органи и телените течности.
Сравняването на фактическата телесна маса на човека с неговите идеални килограми най-широко се използва като критерий за определяне степента на затлъстяването. Свръх масата може да се изрази като процентно отклонение на действителната от идеалната маса или като относителна маса. Смята се, че нормалните стойности на относителната маса са от 91 до 109%. При 110 и повече процента вече говорим за свръх маса.
Публикуване на коментар