28.04.2017 г.
България до този момент е една от първите държави в света по броя на мозъчните инсулти и сърдечните инфаркти спрямо броя на населението. Значително са се увеличили и болните от диабет. Днес всеки трети Българин е с наднормено телесно тегло. А затлъстяването е заболяване, което предразполага към други, още по-сериозни болести.Една от основните причини за нарастване на социално-значимите заболявания не само в нашата страна е недостатъчната двигателна активност на съвременния човек. Ако физическото натоварване на хората в миналото е 100 единици, то това на днешния европеец е едва 5. Съвременните хора се обездвижват, живеят "стайно", застояват се пред телевизорите, пред компютрите, таблетите, телефоните... Специалистите са установили: за 8 часа лекарят прави средно едва 3300 крачки, икономистът - 3350, шофьорът - 4500, и т. н. Това е крайно недостатъчно. Според словашкият учен Йозеф Гръчка необходимият минимум двигателна активност, която позволява да се поддържа здравето в добро състояние, е 11 000 крачки дневно. Не случайно японците издигат девиза: "Всеки ден поне 10 000 крачки".
Днес ходенето, по-точно бързото ходене е световна кампания за здраве в напредналите страни. Става дума не за обикновено, бавно ходене, а интензивно и продължително ходене, свързано с голям разход на енергия. Мнозина специалисти го препоръчват пред бягането за здраве поради по-малката вероятност от контузии. Според сведения на Националната спортна здравна асоциация на САЩ, ходенето - във всички негови разновидности - независимо дали е състезателно или просто за поддържане на добра физическа форма, се нарежда на второ място по популярност след плуването от спортовете на открито.
Продължителното и интензивното ходене оказва полезно въздействие върху сърдечно-съдовата, дихателната, нервната и другите системи на човека. подобрява кръвообращението и храненето на тъканите, особено на долните крайници: увеличава се количеството на работещите капиляри, и то както на краката, така и на сърцето. Сърдечният мускул става по-мощен, по-силен. Сърцето на нетренирания човек изтласква до 20 литра кръв в минута, а на тренирания - 35-40. Бързото ходене с твърдо поставяне на ходилото на петата има ефект, близък до този при бягането: получава се вибрация на червата и черния дроб, подобрява се оттичането на жлъчката и пр. Равномерните съкращения на мускулите на краката стават своеобразна помпа, която допълва работата на сърцето, подпомага за оттичане на кръвта от периферията на към сърцето. Всичко това съдейства за очистване на организма от продуктите на жизнената дейност. Подобрява се обмяната на веществата.
След бягане, а в известна степен и след продължително бързо ходене, разширяването на кръвоносните съдове в организма се запазва сравнително дълго време, което спомага за понижаване на артериалното налягане. В много случай кръвното налягане се понижава с 20-30 мм живачен стълб, дори при дългогодишни хипертоници. Физиолозите са установили, че при съвместни тренировки с ходене заболяванията на сърцето намаляват с 3 пъти. Това се отнася и за случаите на инфаркт на миокарда.
При стоене на едно място през белите дробове на човека за една минута преминават едва 5-8 литра въздух. При ходене с умерен темп това количество нараства на 15, а при бързото ходене и продължително ходене може да се достигне до 60 литра в минута. Поетото по-голямо количество въздух от белите дробове води до по-добро оросяване мозъка, мускулите и органите с богата на кислород кръв.
След системно ходене организмът изгражда способността независимо от възрастта да приема по-голямо количество кислород. А известно е, че колкото повече кислород усвоява човек при активните движения, толкова по-здрав става.
Учестеното дишане и напълването на белите дробове с въздух по време на интензивно ходене увеличава броя на активното участващите в дишането алвеоли. Това стимулира и укрепва фината мускулатура на белите дробове, прави я по-еластична, доставя по-вече кислород на организма; увеличава се жизнената вместимост на белите дробове. Продължителното и равномерно натоварване на дихателната и сърдечно съдовата система осигурява поглъщането на повече кислород. Именно цикличните движения (ходене, бягане, пързаляне на ски, каране на колело, плуване и др.) могат най-много да повишат нивото на максималното кислородно потребление.
Положително се отразява ходенето и на свързочно-ставният апарат на човека. Ставите на долните крайници укрепват, подобряват се предимно мускулите на краката и на гърба, в резултат на което тяхната сила се увеличава. Мускулатурата на подрастващите, които редовно се занимават с физически упражнения (включително различни видове ходене), се развива хармонично. Младежите и девойките стават по-стройни, имат красиво тяло, не са застрашени от затлъстяване. И възрастните хора, които системно водят тренировки по бързо ходене, могат да се предпазят от излишните килограми.
Човек, който тежи 70 кг, при скорост на ходене 6 км в час изразходва 400 ккла на час. При скорост на ходене 8 км в час разходът на енергия е почти 800 ккла - толкова, колкото при бягане или при бягани със ски със скорост 10 км в час. Изобщо разходът на енергия при ходене с бърз и особено при ходене с много бърз темп е достатъчно висок, за да може човек да се избави от излишната мастна тъкан, ако храненето му е балансирано.
Системното ходене, особено по неравни маршрути, оказва благоприятно въздействие върху равновесния апарат на човешкия организъм.
Безспорно е благотворното въздействие върху нервната система. При дозирано и регулирано по темп ходене мозъкът на човека може да отпочива. Именно тогава той се разтоварва от нервното напрежение, мозъчните центрове възстановяват психическата работоспособност на индивида. При ходене мозъкът оросява пълноценно, повишават се концентрацията и интензивността на вниманието, освежава се мисловната дейност на човека, подобрява се нервно-психическото му състояние. Особено добре повлиява психическото здраве на човека, когато заниманията с ходене се водят сред природата. Намалява се състоянието на потиснатост, нервност, изчезва безсънието. Ходенето пеша с незаменимо средство за поддържане на функциите на различните органи и системи и за тяхното възстановяване след физическо и психическо напрежение.
