Правилен режим на хранене

  Правилният режим на хранене осигурява на човека най-доброто усвояване на отделните хранителни вещества и най-голяма работоспособност. Извънредно важно е храната да се приема винаги в определени часове и дневната дажба храна да се разпределя в съответно установените проценти. Доказано е, че най-рационалният режим на хранене е четирикратният (храната да се приема през 4-5 часа). При този начин на хранене не се изпитва слабост, чувство на вълчи глад, сърцебиене, главоболие и други неприятни усещания, характерни за пригладняването, при което се намалява количеството на захарта в кръвта и болните имат много неприятни усещания.

  Особено важно и полезно е да се закусва винаги сутрин преди започване на работа. Вечерята трябва да бъде сравнително по-рано и да се състои от по-леки и лесно смилаеми храни, като мляко, плодове, ориз, зеленчуково-плодови пюрета и други. Необходимо е  да се избягва вечер месо, кафе, силен чай, алкохол и други възбудители на нервната система, както и обилното ядене на трудно смилаема храна, което може да доведе до затлъстяване. Ако не се закусва сутрин, най-често се преяжда на обед и на вечеря, което се отразява неблагоприятно на здравето и най-често води до заболяване от язвена болест, гастрит, ентероколит и други стомашно-чревни разтройства. Особено вредно е да се работи на гладен стомах с вредни химически вещества и тежки метали, защото е доказано, че те се смукват много по-лесно от организма при празен стомах.
   Как трябва да се разпредели храната през деня? 
  1. При нашите условия най-добре е закуската да става между 7 и 8 часа и да бъде с около 25% от калориите на целодневната храна.
  2. Обедът да бъде  между 12-13 часа и да е с около 40% калории.
  3. Следобедна закуска - в 16 часа, с около 10-15% калории.
  4. Вечерята - в около 20 часа, с 20-25 % от калориите на дневната храна.
При трикратно хранене - на закуска трябва да се приема 30%, на обяд 40% и на вечеря 20 до 30% от калориите на дневната храна.
  При увеличено работно време на работници, които работят до 15-16 часа, целодневното количество храна може да се разпредели и по следният начин:
  1. Първа закуска - между 7-8 часа с около 25-30 % от общия калораж на дневният порцион.
  2. Втора закуска - около 12 часа с 10-15% от общия калораж.
  3. Обяд - между 15 и 16 часа с 30 - 40 % от общия калораж.
  4. Вечеря - около 20 часа с 15 - 20 % от общия калораж.
Работници, които са ангажирани в фирми с химически и други вредно действуващи вещества трябва да приемат с т. нар. лечебно-предпазно хранене, което се състои най-често от мляко. Необходимо е то да се приема в сутрешните часове, защото само така то предпазва  организма от професионалните вредности.
  Много важно е режимът на хранене да се построява динамично според условията на труд и някои климатични особености. Така например работник, зает с нощен труд, трябва да получава най-много белтъци и въглехидрати вечер преди започване на работа и през нощта и много по-малко сутрин, когато отива да почива и спи. През много горещия летен сезон закуската и обедът трябва да бъдат сравнително по-леки и храната да се състои от въглехидрати, малко белтъци, а вечерта да бъде по-разнообразна и богата.
Разпределянето на дневната дажба през лятото трябва да бъде приблизително следното:
  1. Закуска - 20%
  2. Обяд - 35%
  3. Следобедна закуска - 10 - 15%
  4. Вечеря - 30-35% от калориите на дневната храна.

  Правилният режим ха хранене, който оказва голямо влияние върху самочувствието и работоспособността на трудещите се, трябва да се съобразява още и с някои основни изисквания, като чувство на жажда, задоволяване на енергийните потребности и други. Изисква се особено умение да се състави правилно седмично меню. Продължителното чуство на ситост зависи от по-дълго задържане на храната в стомаха, както и количеството на отделения стомашен сок. Най-продължително чувство на ситост предизвиква месото, особено пърженото и панираното, бобовите варива, както и обемиста храна. Най-малко насищане и най-бързо изпразване на стомаха се наблюдава при приемането на пюрета и каши, а също така и при приемане на постна храна.
  Най-важното е строго спазване на определените часове за закуска, обяд и вечеря, тъй като всеки индивид приспособява своята храносмилателна система към характера на храните и времето на тяхното приемане. Изработва се така нареченият динамичен хранителен стереотип. Всички знаем, че щом наближава времето за ядене, усеща се чувството на глад, отделят се обилно храносмилателни сокове и пр. Ако се нарушат тези сложни механизми на храносмилателната система, настъпват смущения с развитието на гастрит, язвена болест и други.
  Много важно е при избора на продуктите и при съставянето на менютата храната да бъде разнообразна. Еднообразната храна буди отвращение, намалява отделянето на храносмилателни сокове и усвояемостта на белтъците и другите хранителни вещества. Пресните и разнообразните хранителни продукти са най-полезни. Здравата храна трябва да бъде не само висококалорийна, но и достатъчно по обем.