Въпреки възможностите на излета да оказва високо физиологично и формиращо въздействие и той не може да се приеме като форма на физическо въздействие, която е достатъчна. Защо това е така? Както е известно, положителния ефект и градивните процеси в организма настъпват в периода на възстановяването, след получената в него умора, като при това възстановяването се извършва на по-високо от изходното ниво.
Организмът обаче притежава една сигнална система, която не допуска в него да се образува по-висока степен на умора, отколкото е тази, която може да бъде преодоляна по време на сън. При това положение полезният ефект, а именно наличието на свръх компенсаторно възстановяване, се осъществява на следващия ден ( след което този ефект изчезва и в нивото на жизнеността дори може да настъпи спадане до края на работната седмица). Така човек преди всеки излет се намира все на същото изходно ниво на своите физически възможности, а в някои случаи настъпва понижаване. Това означава, че ходенето на излет не може да служи като средство за повишаване на физиологическите функции, физическите качества и физическото развитие на човешкият организъм. Той има извънредно полезно действие, но тъй като се практикува веднъж седмично, последното изчезва всеки път преди да се появи новият полезен ефект. Това обаче не е аргумент против практикуването му. Напротив, трябва де се използува от всеки човек, който иска да живее разумно, но между отделните ежеседмични излети той трябва да търси и други форми за физическо натоварване.
Публикуване на коментар