Алоето има сочни и дебели листа, които израстват едно над друго. Цветовете са подредени гроздовидно; при много видове алое те са оранжеви. Съществуват различни цветови варианти. Плодът е цилиндричен. Растението придобива формата на дърво и достига до 6 метра височина. Най-подходящият период за бране е от края на октомври до края на ноември. Берат се само листата. Като дърво алоето е разпространено в Южна Африка.
На английски и руски език растението се нарича "Aloe", на френски "Aloes", на индийски е "Rumari", а на китайски - "Lu huei". Неговите синоними са африканското алое (Aloe firox) и алое Cokompa (Aloe perryi). Родното място на алоето е Африка. Отглежда се като култура в южните и източните части на континента. Културни насаждения има също и в някои държави на американския континент, преди всичко по западно-индийските острови и по крайбрежните области на Венецуела. Този вид алое носи наименованието Курачо. Нарича се също алое Барбадос. Видът Aloe arborescenz е разпространен в кавказките области, Турция, Израел, Индия и Китай. Среща се също и в Южна Италия, Гърция, Кипър, Испания, Португалия, арабските страни, както и в Южно море.
Наименованията отразяват търговският вид на растението или показват неговият произход: алое Уганда, алое Непал, алое Занзибар, алое Kan (Aloe capensis), алое Cokompa и алое Mokka. Видове Mokka и Cokompa имат особено високо съдържание на ензими.Още апостол Тома, който бил известен лечител, познавал лечебните свойства на алоето. През 51 и 52 година, при завръщането си от Палестина, той посетил южно-йеменския остров Сокотра и останал там за да подготви своята мисия в Индия. Заедно с търговеца Хаббан, който в служба на индийският владетел Гондофар уреждал сделки с арабите, апостолът отпътувал за Кранганоре на брега на Малабар, днешният индийски щат Керала. Там той, според заръката на Христос, лекувал болните. От голяма полза, особено при лечението на рани, му били познанията за лечебните свойства на алоето, които той научил от жителите на Сокотра. А това било от особена важност, тъй като непрекъснато се водили кървави войни. Така според преданието апостол Тома, една от най-големите фигури на Новия завет, занесъл лечебната билка алое в Индия, където тя и до днес се употребява вече и от официалната медицина.
Световната ботаника все още не е изследвала напълно на 250-те вида алое. Има видове, като алое Mokka, за чийто химичен състав се знае твърде малко. Целенасочените изследвания в тази посока сигурно ще донесат много добри изненади и биха били оправдани както в материален, така и в морален смисъл.
Публикуване на коментар